синдром на неспокойните крака, клинична картина, патофизиология, лечение, Neurology. Diseases of the nervous system, RC346-429

Синдромът на неспокойните крака е сензомоторно неврологично заболяване, което се характеризира с неприятни усещания и непреодолимо желание за движения на крайниците, с поява основно в покой и вечер и с подобрение при движение. Разпространението на заболяването е между 7 и 10% в европейската популация. В патогенезата на заболяването са включени няколко механизма като дефицит на желязо в мозъка, допаминергична дисфункция, участието на глутамат и на аденозин. Лечението на болестта бива нефармакологично и фармакологично. След първоначалната оценка на железния статус и правилното коригиране на дефицита на желязо е възможно приложението на допаминови агонисти и α2δ лигандите – двата основни класа медикаменти, които се използват за лечение на синдрома. Рискът от развитие на феномен на засилване на симптомите и нарушения, свързани с контрола на импулсите налага индивидуален подход към всеки отделен пациент, страдащ от синдрома на неспокойните крака.